03.11.2026

България излезе от „сивия списък“ на FATF

Защо страната попадна в него, как излезе и какво означава това за бизнеса

На 30 октомври 2026 г., в края на пленарното заседание на Групата за финансови действия (FATF), проведено в Париж от 28 до 30 октомври, България беше официално извадена от списъка на юрисдикциите под засилен мониторинг, известен като „сивия списък“. Заедно с нея от списъка излязоха Монако, Кот д'Ивоар и Демократична република Конго. Така приключи период от три години, през които страната беше обект на засилено международно наблюдение по отношение на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Какво представляват FATF и „сивият списък“

FATF е международният орган, който определя глобалните стандарти в областта на противодействието на изпирането на пари, финансирането на тероризма и финансирането на разпространението на оръжия за масово унищожение. Тези стандарти са събрани в 40 препоръки. България не е пряк член на FATF и се оценява от MONEYVAL, специализирания комитет на Съвета на Европа, който е регионален орган от типа на FATF.

Официалното наименование на „сивия списък“ е „юрисдикции под засилен мониторинг“. В него попадат държави, при които са установени стратегически недостатъци в системата за превенция, но които са поели политически ангажимент на високо равнище да ги отстранят в рамките на договорен план за действие със заложени конкретни срокове. „Сивият списък“ следва да се разграничава от т.нар. „черен списък“ (високорискови юрисдикции, по отношение на които FATF отправя призив за действие), който съдържа значително по-тежка оценка.

Защо България беше включена в списъка?

Основата за решението е докладът за взаимна оценка на България от Петия оценителен кръг на MONEYVAL, приет през май 2022 г. Докладът констатира недостатъци както в нормативната уредба (т.нар. техническо съответствие), така и в ефективността на системата на практика. Сред основните проблеми бяха ограниченото използване на финансовото разузнаване, недостатъчният брой разследвания, повдигнати обвинения и осъдителни присъди за изпиране на пари, особено при корупция на високо ниво и организирана престъпност, слабата резултатност при конфискацията на облаги от престъпна дейност, ограничените ресурси на компетентните органи, както и пропуски в режима на целевите финансови санкции.

След период на наблюдение, на пленарното заседание през октомври 2023 г. FATF включи България в списъка на юрисдикциите под засилен мониторинг. Страната беше единствената нова държава, добавена на това заседание. Българските власти поеха политически ангажимент да работят с FATF и MONEYVAL, а планът за действие обхващаше десет основни направления:

прилагане на националната стратегия за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма чрез приемане на подробен план за действие;
отстраняване на оставащите недостатъци в техническото съответствие с препоръките на FATF;
въвеждане на рисково базиран надзор върху пощенските оператори, извършващи парични преводи, обменните бюра и посредниците при сделки с недвижими имоти, както и контрол при навлизането на пазара за доставчиците на услуги, свързани с виртуални активи, и за пощенските оператори;
осигуряване на точност и актуалност на информацията в регистъра на действителните собственици;
завършване на интегрирането на автоматизирана система за приоритизиране на докладите за съмнителни операции в Дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС;
повишаване на броя и качеството на разследванията и наказателните преследвания за изпиране на пари, особено при корупция на високо ниво и организирана престъпност;
утвърждаване на конфискацията на престъпни облаги като политически приоритет;
провеждане на паралелни финансови разследвания по всички дела, свързани с тероризъм;
отстраняване на пропуските в уредбата на целевите финансови санкции, свързани с финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение;
идентифициране на организациите с нестопанска цел, най-уязвими към злоупотреба с цел финансиране на тероризма, и въвеждане на основан на риска надзор върху тях.

Включването на България в „сивия списък“ имаше и ясно изразено икономическо измерение. То съвпадна с процеса по присъединяване на България към еврозоната, а в Доклада за конвергенцията от 2024 г. Европейската централна банка посочи присъствието на страната в списъка като слабост. На практика чуждестранните банки и контрагенти започнаха да подлагат българските клиенти на по-задълбочени проверки, което оскъпяваше и забавяше трансграничните операции, а това от своя страна постави сериозни препятствия пред бизнеса.

Как България излезе от списъка?

През следващите три години бяха приети няколко последователни законодателни пакета с изменения в Закона за мерките срещу изпирането на пари, наказателното законодателство и свързаните нормативни актове, а компетентните органи отчитаха напредъка си в редовни доклади пред FATF и MONEYVAL. Ключовите етапи бяха следните:

Юни 2026 г., MONEYVAL. В доклада си за последващо наблюдение MONEYVAL констатира подобрено техническо съответствие по още осем препоръки на FATF, включително в областта на конфискацията и обезпечителните мерки, престъплението финансиране на тероризма и целевите финансови санкции. Тъй като България вече изпълнява всичките 40 препоръки на ниво „пълно съответствие“ или „значително съответствие“, MONEYVAL приключи Петия оценителен кръг за страната.

Юни 2026 г., FATF. На пленарното си заседание FATF направи първоначално заключение, че България е изпълнила в съществената му част плана за действие и разреши провеждането на посещение на място, което да потвърди устойчивостта на реформите.

Октомври 2026 г., FATF. След успешно приключилото посещение на място FATF прие, че България е изпълнила плана си за действие в договорените срокове и я извади от засиления мониторинг. Страната продължава да работи с MONEYVAL за поддържане на постигнатите резултати.

Какво означава това за бизнеса и задължените лица?

Излизането от „сивия списък“ е преди всичко репутационен и практически успех. То премахва един от факторите, които чуждестранните финансови институции отчитат при оценката на риска на българските клиенти, и следва постепенно да облекчи кореспондентските банкови отношения, трансграничните плащания и привличането на инвестиции.

Важно е обаче да се има предвид следното. Първо, самата FATF не задължава автоматично прилагането на разширена комплексна проверка спрямо клиенти от държавите в „сивия списък“, а промяната засяга преди всичко вътрешните оценки на риска на чуждестранните контрагенти, които ще бъдат актуализирани по различно време и по различен начин. Второ, като държава членка на ЕС България не е била включвана в европейския списък на високорисковите трети държави, поради което излизането не води до промяна в режима по правото на Съюза. Трето, задълженията на българските задължени лица по Закона за мерките срещу изпирането на пари остават изцяло в сила. Фокусът на международните оценители и на националните надзорни органи върху реалната ефективност на мерките ще се запази и в следващия оценителен кръг.

Поради това препоръчваме на задължените лица да не възприемат излизането от списъка като повод за отслабване на вътрешния контрол, а като възможност да актуализират своите оценки на риска, вътрешни правила и процедури, така че те да отразяват новата ситуация и да демонстрират устойчиво и ефективно прилагане на нормативните изисквания. Напомняме още, че на България предстои да бъде обект на нова оценка от страна на Комитета MONEYVAL, която ще изисква участие от страна на всички категории задължени лица.

Източници