На 27.10.2023 г. България бе включена в "сивия списък" с високорискови държави на FATF Публикувано на 29.10.2023 год.

СЪОБЩЕНИЕ:

На 27.10.2023 г. (петък) Република България бе включена в т.нар. "сив списък" на FATF. В списъка се посочват юрисдикциите под засилен мониторинг, които работят активно с FATF за справяне със стратегическите недостатъци в техните национални режими за противодействие на изпирането на пари, финансирането на тероризма и финансирането на пролиферацията (разпространението на оръжия за масово унищожение).

НАКРАТКО ЗА ВЪЗМОЖНИТЕ НЕГАТИВНИ ПОСЛЕДИЦИ:

Най-значимият ефект за държава, която е в сивия списък, е репутационното увреждане на страната, тъй като нейната ефективност в борбата с финансовите престъпления като корупция и изпиране на пари, както и финансирането на тероризъм се считат за такива, които са под допустимия праг на международните стандарти.

Ако могат да бъдат обобщени съвсем накратко, възможните и вероятни (но не задължителни) негативни ефекти от включването на България в "сивия списък" на FATF от икономическа гледна точка биха могли да бъдат свързани с: проблеми с кореспондентското банкиране при кредитните и финансовите институции; евентуален отлив на чуждестранни инвестици (проучване на МВФ изчислява, че страните са имали отлив на чуждестранен капитал в размер на средно около 7,6% от БВП след поставяне в "сивия списък"); затруднения в сферата на чуждестранното и международно финансиране; спад в размерите на паричните потоци (средно с около 6 до 8 % на годишна база според МВФ); намаление на БВП (средно от 3 до 5 % на годишна база според изследване на МВФ) и др.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ:

FATF (Financial Action Task Force) или Групата за финансови действия срещу изпирането на пари е групата, създадена с Решение на държавните глави на страните от Г-7 и председателя на Европейската комисия по време на срещата на върха на Г-7, състояла се в Париж през 1989 г., където и до днес е ситуирана централата на организацията. FATF е глобалната организация за наблюдение на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Междуправителственият орган определя международните стандарти (The FATF Recommendations), които имат за цел да предотвратят тези незаконни дейности и вредите, които те причиняват на обществото. Като орган, определящ политиката, FATF работи за генериране на необходимата политическа воля за осъществяване на национални законодателни и регулаторни реформи в тези области.

39-членният орган определя международните стандарти в борбата срещу изпирането на пари, финансирането на тероризма и пролиферацията, за да гарантира, че националните власти могат ефективно да преследват незаконни средства, свързани с трафик на наркотици, незаконна търговия с оръжия, кибер измами и други сериозни престъпления. Общо повече от 200 държави и юрисдикции са се ангажирали да прилагат стандартите на FATF като част от координиран глобален отговор за предотвратяване на организираната престъпност, корупцията и тероризма. FATF наблюдава държавите, за да гарантира, че прилагат Стандартите (Препоръките) на FATF напълно и ефективно. Държавите и юрисдикциите се оценяват с помощта на девет организации асоциирани членки на FATF (наричани FSRBs /FATF-Style Regional Bodies/) и други глобални партньори, Междунарoдния валутен фонд и Световната банка.

FATF посочва и наблюдава страните, които не спазват стандартите на FATF. Ако една държава многократно не успее да приложи стандартите на FATF, тогава тя може да бъде наречена юрисдикция под засилено наблюдение или юрисдикция с висок риск. Списъците, поддържани от FATF, в които се посочват тези държави и юрисдикции често биват наричани и са познати като „сив" и "черен" списък.

Организацията - асоциирана членка на FATF (или регионалната FSRB), която оценява Република България за съответствие и ефективно изпълнение на стандартите на FATF е Комитетът от експерти към Съвета на Европа MONEYVAL.

Оценката се извършва въз основа на Методологията на FATF за оценка на съответствието с Препоръките на FATF и ефективността на системите за превенция на изпирането на пари и противодействие на финансирането на тероризма (AML/CFT или ПИП/ПФТ). За резултатите от оценката се изготвя доклад, който се представя на държавата и се публикува на страницата на MONEYVAL и на страницата на FATF. Последният доклад на MONEYVAL от оценка на Република България за спазването и ефективното приложение на стандартите на FATF бе приет на 18 май 2022 г.

РЕЗУЛТАТИ ОТ ДОКЛАДА НА MONEYVAL ЗА БЪЛГАРИЯ ОТ МЕСЕЦ МАЙ, 2022 Г.:

Оценките на държавите се извършват на базата на т.нар. Доклади за взаимни оценки (Mutual Evaluation Reports или MERs). Предишният доклад на MONEYVAL за България бе приет през септември, 2013 г. По тази причина сегашният доклад за страната от май, 2022 г. борави със статистическа и друга информация за периода от последните 10 години (2012-2021 г.). Според Методологията на FATF, за да бъде оценена като ефективна националната система на дадена държава за борба с изпирането на пари, финансирането на тероризма и пролиферацията, от държавата се очаква постигането на 11 т.нар. "непосредствени резултата" (Immediate Outcomes /IO/), които са свързани с ефективността на отделните елементи на цялостната ПИП/ПФТ (AML/CFT) система на страната. Степента на постигане/изпълнение на всеки един от непосредствените резултати се оценява по 4-степенна скала: LE (Low Effectiveness) - Ниска ефективност; ME (Moderate Effectiveness) - Умерена ефективност; SE (substantial Effectiveness) - Значителна ефективност; и HE (High Effectiveness) - Висока ефективност. В доклада за взаимна оценка (MER) на MONEYVAL за България от май, 2022 г. ефективността на страната в постигането на всеки един от 11-те непосредствени резултата е оценена по следния начин:

IO 1. Риск, политики и координация - ME (Умерена ефективност);

IO 2. Международно сътрудничество - ME (Умерена ефективност);

IO 3. Надзор - ME (Умерена ефективност);

IO 4. Превантивни мерки - ME (Умерена ефективност);

IO 5. Юридически лица и правни образувания - LE (Ниска ефективност);

IO 6. Финансово разузнаване - LE (Ниска ефективност);

IO 7. Разследване и наказателно преследване на изпирането на пари - LE (Ниска ефективност);

IO 8. Конфискация - LE (Ниска ефективност);

IO 9. Разследване и наказателно преследване на финансирането на тероризма - ME (Умерена ефективност);

IO 10. Превантивни мерки и финансови санкции за финансиране на тероризъм - ME (Умерена ефективност);

IO 11. Финансови санкции за пролиферация - LE (Ниска ефективност).

Освен оценките за ефективност, съгласно Методологията на FATF, MONEYVAL оценява и техническото съответствие на националното законодателство с изискванията на Стандартите на FATF, тоест, доколко в текстовете на националната правна уредба се съдържат изискванията на 40-те Препоръки (Стандартите) на FATF за борба с изпирането на пари, финансирането на тероризма и финансирането на пролиферацията. Тук оценките отново се дават на базата на 4-степенна скала: NC (Non-Compliant) - Пълно несъответствие; PC (Partially Compliant) - Частично съответствие; LC (Largely Compliant) - Високо съответствие; и C (Compliant) - Пълно съответствие. В тази си част оценките на България, дадени от MONEYVAL в доклада от месец май, 2022 г., в по-голямата си част са отново незадоволителни, тъй като от общо 40-те препоръки на FATF (The FATF Recommendations), представляващи Стандартите на FATF, България е оценена с оценка C (Пълно съответствие) по само 2 от всички Препоръки, оценка LC (Високо съответствие) е поставена на съответствието с 15 от Препоръките, а съответствието с всички останали 23 Препоръки е оценено с PC (Частично съответствие). В своя доклад MONEYVAL не открива Препоръки, при които да е налице пълно несъответсвие на националното законодателство с изискванията на Стандартите на FATF.

Освен оценките, в доклада на MONEYVAL се съдържат и съответните препоръки към държавата, отнасящи се до действията, които тя трябва да изпълни, за да постигне необходимото ниво на ефективност и техническо съответствие с изискванията на Стандартите на FATF.

ПОСЛЕДВАЩИ СТЪПКИ В РЕЗУЛТАТ ОТ ОЦЕНКИТЕ В ДОКЛАДА НА MONEYVAL ЗА БЪЛГАРИЯ:

Процес на преглед:

FATF непрекъснато идентифицира и преглежда юрисдикции със стратегически недостатъци в режимите им в областта на AML/CFT (ПИП/ПФТ), които представляват риск за международната финансова система и следи отблизо техния напредък. Групата за преглед на международното сътрудничество (ICRG - International Co-operation Review Group) на FATF наблюдава процеса. ICRG е работна група в рамките на FATF, чиято основна цел и функция е да осъществява разширен мониторинг върху държави/юрисдикции, които имат съществени пропуски и слабости в националните си системи за ПИП/ПФТ (AML/CFT) и трябва да направят фундаментални подобрения в тези системи. ICRG също така работи в сътрудничество с тези държави за разработване на плановете за действие за справяне с установените слабости.

FATF преглежда юрисдикции въз основа на заплахи, уязвимости или конкретни рискове, произтичащи от юрисдикцията. По-конкретно, дадена юрисдикция/държава подлежи на засилен мониторинг от ICRG, когато:

Не участва в регионален орган от типа на FATF (FSRB) или не позволява резултатите от взаимната оценка да бъдат публикувани своевременно; или
Бъде номинирана за преглед от член на FATF или FSRB. Номинацията се основава на конкретни рискове или заплахи от изпиране на пари, финансиране на тероризма или финансиране на пролиферацията, които попадат под вниманието на делегациите; или
Юрисдикцията/държавата е постигнала лоши резултати при взаимната си оценка (MER - Mutual Evaluation Report) и по-специално:

в оценката си за техническо съответствие има 20 или повече оценки за несъответствие (NC) или частично съответствие (PC) (България има общо 23 оценки за частично съответствие /PC/); или
е оценена с NC/PC по 3 или повече от следните Препоръки: № 3, 5, 6, 10, 11 и 20 (България е оценена с оценка PC по три от посочените Препоръки, а именно: № 5, 6 и 10); или
има ниско или умерено ниво на ефективност за 9 или повече от 11-те непосредствени резултата, с минимум две ниски оценки (България е оценена с ниско или умерено ниво на ефективност по всички 11 непосредствени резултата, като 6 са оценени с умерено и 5 са оценени с ниско ниво на ефективнст); или
има ниско ниво на ефективност за 6 или повече от 11-те непосредствени резултата.

Юрисдикция/държава, която влиза в процеса на преглед на ICRG в следствие на своите резултати от взаимна оценка (MER), има едногодишен период на наблюдение, за да работи с FATF или нейния регионален орган в стил FATF (FSRB) за отстраняване на недостатъците преди евентуално публично идентифициране и официален преглед от страна на FATF. За България този едногодишен период изтече в средата на 2023 г. След това FATF дава приоритет на прегледа на онези държави с по-значими финансови сектори – например 5 милиарда щатски долара или повече в активи на финансовия сектор. България попада в тази категория.

По време на процеса на преглед FATF взема предвид стратегическите недостатъци в областта на AML/CFT (ПИП/ПФТ), идентифицирани както по отношение на техническото съответствие и ефективността на въведените мерки, така и всеки съответен напредък, постигнат от юрисдикцията/държавата. Ако FATF прецени, че напредъкът е недостатъчен за справяне със стратегическите недостатъци, FATF разработва план за действие с юрисдикцията/държавата за справяне с оставащите стратегически недостатъци.

За всички държави, подложени на преглед от ICRG, FATF изисква политически ангажимент на високо ниво, че юрисдикцията ще приложи законовите, регулаторните и оперативните реформи, изисквани от плана за действие.

Публикуване:

FATF публикува две изявления в края на всяко пленарно заседание през февруари, юни и октомври. Тези изявления предоставят кратко резюме на последните действия, предприети в съответствие с плана за действие на всяка юрисдикция, както и списък на стратегическите недостатъци, които остават за отстраняване. Двете изявления отразяват различните нива на риск, породени във всеки един момент от недостатъците в разглежданите юрисдикции.

"Юрисдикции под засилено наблюдение" ("сив списък" на FATF):

Юрисдикциите под засилен мониторинг работят активно с FATF за справяне със стратегическите недостатъци в техните режими за противодействие на изпирането на пари, финансирането на тероризма и финансирането на пролиферацията (разпространението на оръжия за масово унищожение). Когато FATF постави дадена юрисдикция под засилено наблюдение (посочи я в списъка на юрисдикциите под засилено наблюдение), това означава, че страната се е ангажирала да разреши бързо идентифицираните стратегически недостатъци в договорените срокове и е обект на засилен мониторинг. Този списък често се нарича "сив списък".

"Юрисдикции с висок риск, които са субект на призив за действие" ("черен списък" на FATF):

Юрисдикциите с висок риск имат значителни стратегически недостатъци в своите режими за противодействие на изпирането на пари, финансирането на тероризма и финансирането на пролиферацията (разпространението на оръжия за масово унищожение). За всички държави, определени като високорискови (посочени в списъка на юрисдикциите с висок риск, които са субект на призив за действие), FATF призовава всички членове и приканва всички юрисдикции да прилагат засилена комплексна проверка, а в най-сериозните случаи държавите се призовават да прилагат контрамерки за защита на международната финансова система от продължаващите рискове от изпиране на пари, финансиране на тероризма и финансиране на пролиферацията (ML/TF/PF), произтичащи от страната. Този списък често се нарича „черен списък“.

Отстраняване от прегледа на FATF (премахване на държави/юрисдикции от списъците на FATF):

За да бъде отстранена от мониторинга на FATF, дадена юрисдикция/държава трябва да се справи с всички или почти всички компоненти на своя план за действие. След като FATF установи, че дадена юрисдикция е направила това, FATF организира посещение на място в държавата/юрисдикцията, за да потвърди, че прилагането на необходимите правни, регулаторни и/или оперативни реформи е в ход и има необходимия политически ангажимент и институционален капацитет за поддържане на изпълнението. Ако посещението на място има положителен резултат, FATF вземa решение за премахване на юрисдикцията/държавата от съответния списък на следващото пленарно заседание на FATF. Съответната юрисдикция/държава след това трябва да продължи да работи в рамките на FATF или съответния регионален орган (FSRB, в случая с България - MONEYVAL), чрез нормалния си последващ процес, за да подобри своя режим за AML/CFT (ПИП/ПФТ).

Конкретните действия по отношения на България:

Въз основа на описаната процедура и изведените в доклада на MONEYVAL оценки и резултати, България бе включена в "сивия списък" на FATF на 27.10.2023 г. с изявление от същата дата, публикувано на официалната интернет страница на FATF и обобщаващо резултатите от проведеното в периода 23.10.2023 г. - 27.10.2023 г. пленарно заседание на организацията.

За да бъде премахната от списъка, България ще трябва да предприеме редица регулаторни, нормативни, административни, надзорни и други действия и мерки, в изпълнение на приетия в тази връзка с Решение на Министерски съвет № 998 от 12.12.2022 г. План за изпълнение на препоръчаните действия, включени в приетия на 18.05.2022 г. Доклад за България от Пети оценителен кръг на Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари (Комитета MONEYVAL) към Съвета на Европа. Във връзка с включването на държавата в "сивия списък" на FATF и свързания с това засилен мониторинг от страна на FATF, държавата ще трябва периодично да докладва за напредъка си при изпълнението на горепосочения план и ефективността на предприетите действия в тази посока. Тези периодични доклади ще се разглеждат на последващите пленарни заседания на FATF. Пленарната година на FATF започва през юли и завършва през юни. По време на една пленарна година FATF провежда три пленарни заседания и други срещи. Пленарните заседания обикновено се провеждат през месеците октомври, февруари и юни всяка година.

ВЪЗМОЖНИ НЕГАТИВНИ ПОСЛЕДИЦИ ЗА БЪЛГАРИЯ В РЕЗУЛТАТ НА ВКЛЮЧВАНЕТО В СИВИЯ СПИСЪК НА FATF:

Към момента са изготвени и публикувани редица доклади и анализи, разглеждащи негативните последици, които дадена държава може да понесе в следствие на включването й в списъците на FATF. Такива са, например, документът на Международния валутен фонд "Въздействието на сивия списък върху капиталовите потоци: анализ с помощта на машинно обучение", изследването на MDPI "Икономическите последици от включването в сивия списък от FATF" и др.

В изявлението на FATF от 27.10.2023 г., с което България бе включена в "сивия списък", се посочва: "FATF и регионалните органи (FSRB) продължават да работят с юрисдикциите по-долу, докато докладват за постигнатия напредък в справянето с техните стратегически недостатъци. FATF призовава тези юрисдикции да изпълнят своите планове за действие експедитивно и в договорените срокове. FATF приветства техния ангажимент и ще следи отблизо напредъка им. FATF не изисква прилагането на засилени мерки за комплексна проверка към тези юрисдикции. Стандартите на FATF не предвиждат отстраняване на риска (de-risking) или премахване на цели класове клиенти, а призовават за прилагане на подход, основан на риска. Поради това FATF насърчава своите членове и всички юрисдикции да вземат предвид информацията, представена по-долу, в своя анализ на риска.".

Все пак, въпреки изискването на FATF, напълно възможно и очаквано е някои финансови и кредитни институции да предприемат по-засилено наблюдение, поради собствени бизнес причини или както може да се изисква от законите в собствените им държави/юрисдикции. Следователно предприятията и институциите, базирани в държава в "сивия списък" на FATF, които се занимават с трансгранична търговия и други дейности, могат да бъдат обект на по-високи нива на комплексна проверка от страна на финансови и кредитни институции извън тази държава. На практика това означава по-задълбочена обработка и проверка на клиентите и установяване на източниците на средствата, с които те боравят и оперират в рамките на своята бизнес дейност. (Fact Sheet, National Trasury Department of Republic of South Africa)

Ако могат да бъдат обобщени съвсем накратко, възможните и вероятни (но не задължителни) негативни ефекти от включването на България в "сивия списък" на FATF от икономическа гледна точка биха могли да бъдат свързани с: проблеми с кореспондентското банкиране при кредитните и финансовите институции; евентуален отлив на чуждестранни инвестиции (проучването на МВФ изчислява, че страните са имали отлив на чуждестранен капитал в размер на средно около 7,6% от БВП след поставяне в "сивия списък"); затруднения в сферата на чуждестранното и международно финансиране; спад в размерите на паричните потоци (средно с около 6 до 8 % на годишна база според МВФ); спад на БВП (средно от 3 до 5 % на годишна база според изследването на МВФ) и др.

Ако трябва да се разгледа от положителна гледна точка, светлата страна на включването в "сивия списък" е, че предоставя силен стимул за включените в него държави да направят това, което така или иначе е трябвало да направят от известно време. Това неминуемо води до активиране на всички компетентни органи и институции в държавата и предприемане на конкретни и ефективни мерки за справяне с установените недостатъци и пробойни в националната система за противодействие на изпирането на пари, финансирането на тероризма и пролиферацията във възможно най-кратки срокове.